Д-р Иван Василев Дженев е роден на 30 май 1925 г. в гр. Чирпан. През 1952 г. се дипломира като лекар във Висшия медицински институт – гр. Пловдив. От 1961 г. е ординатор в Детско отделение на Окръжна болница гр. Толбухин, а от 1965 г. работи като завеждащ на Детски ревмокардиологичен сектор в продължение на 20 години.
От 1984 г. до пенсионирането си е завеждащ на Детско вътрешно отделение. От 1997 г. Д-р Дженев е член на Съюза на учените в България. През ноември 2001 г. той е удостоен с грамота за принос в духовното развитие на гр. Добрич за ярки постижения в медицинската наука и практика, а през месец октомври 2002 г. е избран за почетен лекар на гр. Добрич от Районната лекарска колегия.
В научната си дейност д-р Иван Дженев работи по проблемите на детската патология в Добричка област, като разпространяване, лечение и профилактика на ревматизма в детска възраст, затлъстяване и хипертонии в детска възраст, вродени сърдечни пороци и други вродени малформации. С научните си изследвания по тези теми Д-р Дженев участва в български и международни конгреси, симпозиуми и научни форуми, непрекъснато публикува в периодични медицински списания. В своята близо 50 годишна лекарска практика, д-р Дженев е консултирал хиляди добрички деца и техните семейства, а някои от децата на неговите пациенти, днес лекуват и нашите деца.
През есента на далечната 1992 г., когато България е раздирана от политически и икономически кризи в прехода й към демократично общество, д-р Дженев организира среща на родители, в чиито семейства са се родили или боледуват деца със сърдечни заболявания и през 1993 г. инициира и регистрира Асоциация „Детско сърце – гр. Добрич”. По този начин добричката общественост откликва на призива на Републиканския център по сърдечни заболявания в детската възраст – гр. София. Д-р Дженев е председател на Асоциация „Детско сърце – гр. Добрич“ до 2003 г., а от 2007 г. Общото ѝ събрание го избира за неин почетен председател. През този период д-р Дженев работи усърдно за отстояване правата на децата и младежите със сърдечни и други хронични заболявания за максимално подобряване качеството им на живот не само чрез висококвалифицирано съвременно лечение, но и чрез постигане на по-пълноценна социална интеграция. Беседите за превенция, организирани от него през годините са помагали на стотици добрички семейства. С многогодишната си безвъзмездна и всеотдайна дейност той дарява живот и оптимизъм на стотици добрички деца, помага за тяхното личностно развитие и израстване като достойни български граждани.
А посланието, което той ни завеща и днес звучи окуражаващо и носи надежда: „Ако човек иска да направи нещо за другите, той може да го стори, въпреки трудностите и… понякога на пръв поглед безнадеждни обстоятелства”.
