Надежда и насърчение за други семейства

Това е послание към родителите на деца със сърдечни заболявания. Бях на 25 години, когато се роди Петър - на 26.02.00. Няколко дни, след като се прибрахме у дома, той започна да посинява и не се хранеше. Заведохме го на лекар. След прегледа се установи, че Петър има сърдечен порок. Не можех да повярвам на това, което чувах. След по-нататъшни изследвания диагнозата се потвърди.

Трябваше да направим избор. Като майка, която има следродилна депресия, аз не можех да разбера нищо. Не бях чувала името на сърдечния порок. Бях изпаднала в шок. Наложи се да бъде опериран. Много се притеснявахме и силно вярвахме, че операцията ще бъде успешна.

Днес Петьо е на 7 години. Всяка година посещаваме неговия кардиолог. Той е толкова активно и жизнено седемгодишно момче, че човек не би помислил, че има сърдечни проблеми. Родители, това е послание за надежда. В наши дни кардиологията се развива много бързо и е много напреднала. Родители, всичко е възможно, ако вярвате. Трябва да имате пълно доверие на лекарите, които се грижат за децата ви.

Историята на Кристъл

Всичко започна през 2004г., когато срещнах Гордън (бащата на Кристъл). Вече имах 3 дъщери, Таш (на 17), Кели (на 14) и Ники (на 10). Бяхме заедно около 8 месеца, когато забременях с Кристъл.

Като изключа сутрешните ми неразположения, бременността ми се развиваше добре. През февруари 2005 г., когато разбрахме че Кристъл има сърдечен порок, известен като Синдром на недоразвита лява част на сърцето, бяхме хвърлени в много страшния свят на сърдечните малформации при децата.

Трябваше да направим избор от три възможности, като първите две бяха непоносими, така че избрахме третата. Тя представляваше операции в три стъпки. През следващите 4-5 месеца ме преглеждаха всеки месец и всеки ден беше благословия да виждам, че сърцето на Кристъл бие и тя се държи.

Имаше много трудности около раждането на Кристъл. Тя се роди на 23 юли 2005г. със секцио.

Бяхме двамата с Гордън, казахме здравей на Кристъл и й казахме да бъде силна за мама и татко, после я пренесоха, за да й дадат лекарство, което да задържа клапите й отворени. Тя беше пренесена в болницата в Саутхемптън, където й направиха първата операцията - процедурата Норуд, когато Кристъл беше само на 3 дена. Тя прекара общо 7 седмици в болницата.

През септември 2005г. й направиха катетиризация, последвана от още една. Всичко мина много добре. След тези процедури тя си дойде у дома и трябваше да приема аспирин и каптоприл.

Сега сме между втората и тртата стъпка, и въпреки че животът изглежда нормален, ние знаем че в не чак толкова далечното бъдеще (когато Кристъл стане на 4) ни предстои третата последна операция. Животът не е никак лесен със сърдечния порок, но се чувствам благословена да съм майка на толкова общително, щастливо, усмихнато 16 месечно малко момиченце.

За всички родители, които минават през същото като нашето семейство, никога не се отказвайте от надеждата. През цялото време има надежда за бебето с такова състояние, има шанс. А те също така са големи борци.

Лорета Хамън

Ако искате да публикувате вашата история изпратете я на адрес , или посетете форума на асоциацията